Flying High Again

Bonjour, mon petit blog!

Чудех се как да си го наричам..едно време, когато имах мнооого време и ровех из всички тайни и забранени места вкъщи, а те наистина са много, се натъкнах на дневника на мама:) Та той първо бил замислен като читателски дневник, а после се превърнал в по-особен род- личен, таен дневник, в който мама си писала мисли и разсъждения, които са вълнували, терзаели, вдъхновявали и гъделичкали невинната и девическа душа :) И аз се добрах до него, както се и добрах до други скъпи спомени – 2 плитки, от ученическите и години – истински плитки, пазени пак на едно тайно място от сумати и години, сториха ми се позастарели и взех, че ги изкъпах, не знам дали беше само с вода или и с шампоан, та дотам с нейните плитки – изхвърлиха ги . . . но това са си невинни пакости – а когато се бях усамотила кротко в стаята на баба и когато ме намериха до мен ги доведоха малките отпечатъци по прясно изпраните пътеки на баба – осеяни с малки червени стъпчици от моите крачка, преди това артистично намазани с ружа на мама, който седеше в барчето в хола. Помня как изядох бая пердах....в банята, докато ме къпеха – бях се омазала цялата – идеята беше да си направя ръкавици....после ботуши, а всичко започна от бузите, нали там се слага руж. . . И мама се обръщаше към дневника си с “ Мила Мая, ....” аз много се учудих, но то не било случайно – Мая – идва от месец май, когато е родена мама :) И сега като започнах да си пиша в блогеца, а от толкова време не го бях посещавала даже да видя дали пък някой ънноун не е оставил някой познат коментарий, ...и ей така си казах, че е време да напиша нещо, и че си заслужава да направя мило обръщение към моя блог, мислех си за «Здрасти, бложе» или «Ооооо, блогчо!» и накрая се изфранкофончих, ей така :)

Та това е, ще вземе да стане много дълъг пост, пък е събота и хората се измързеливят и аз така, стига :) до тук