Yellow ~Glade

събота, юли 09, 2005

Жената, която се бореше с мухата

Тя толкова често пътуваше с градския транспорт, че в този страшен момент и се струваше,че е прекарала по-голямата част от живота си точно там! А там винаги имаше по някой от обикновените пътници със зареян поглед през прозореца и незнайно как тя винаги се оказваше в близост. Не че това я смущаваше, но напоследък и те не можеха да се понасят. С това безразличие чак прекаляваха, отваряха прозореца рязко и продължаваха да гледат прозрачно докато не дойдеше време да слязат. Ами това на нищо не прилича, на тях дори не можеш да им кажеш, че ти духа във врата; всъщност това няма значение. Веднъж се оказа под носа на някакъв надувко . . . а той така се разкиха, че засекрети всичко отпред! Горката! Но да си дойдем на приказката. Жега е, лято е. Навсякъде мор. Мъж, плътно допрян до жадна ученичка . Мирис на пор. Дядо на предната седалка под мустак си казва " Голем зор!"; баба без карта се беззъби на зъл контрольор . . .
Жената си стискаше торбата пълна с череши! ;) Здраво я беше хванала, защото едно мургаво хлапе зорко следеше движенията и и чакаше. Игра на храна! Едно, две, три - захапи! Цигането беше цялото поглед, пълен с наглост и надежда. Жената не обичаше децата. Поредната спирка. Затваря се вратата
. . . последен пътник - мухата! Загрубя играта . . .

Рязък ляв завой!
Жената бе паднала възнак връз торбата, циганчето си пъхна единствената търкулнала се черешка в устата.
такава им била съдбата
поредното "15 Minute Drive" за мухата
Поздрав с парчето на Alabama Thunderpussy ;)

неделя, юли 03, 2005

Какво ли прави човек във време като това? Пийва бира ;) да, ама ако не може, тъй като е прекалил снощи и го боли главата, зле му е и изобщо му се иска всичко това да спре, но не! Пуснах си малко P.I.F. :))) Започнах да си припомням някои неща от снощи не без тяхна помощ, нали беше "Събота вечер" и сънят ми се оказа вечен :))) заспах след няколкото бири в комбинация с водка . . . а сега мда! "Вали . . . и сме сами" и изобщо май много се пренесох в цялата атмосфера на " Дъждът се лее из ведро . . . а някой кара колело" ;)))) Само да не беше тази главоболка! ! !
Уф!
Така е, ще страдам!
. . . страданието не може да се избегне, трябва просто да се преодолее . . . :)
На фона на страданието си ще кажа, че има добри хора, които ми мислят доброто:)
Криси!:) Благодаря ти, че си измила всички чинии и чаши докато аз спях!:)))
Евала! Трогната съм от сърце! :)))))))))))))))))))))

петък, юли 01, 2005


" В далечна приказна страна живеела съвсем, ама съвсем сама една принцеса. Със рядка красота на перла в дълбините на морето блестяла нежната девойка, но пусто и било сърцето, тъга изписвала се на лицето и от бадемовите и очи безспир се ронели сълзи. По цели нощи тя не спяла, а обикаляла из хилядите зали облечена в ефирно бяло . . ."

Засега толкова за принцесата ;) Продължение ще има когато музата ме връхлети . . .


that's me ;)
Таз картинка взех, че си я качих с помощта на програмата, която се подлъгах да си изтегля. Изглежда интересна:) но за съжаление не мога да изпробвам чата с разменяне на снимки, защото все още никой познат я няма . . . За бога! ей тук са подробностите около нея -> Posted by Picasa

Здравейте ;)
Добре дошли в Жълтурия ! Из нет-а няма данни за такава страна . . . а тя съществува отдавна, само че тайната пътека бе засадена с жълти горски цветя и никой не знаеше как да достигне до нея :) Ето от тук